Стахувам се..
Ще ме познаеш ли,
когато есенна
ще бродя с тихи стъпки по земята.
И в локви-еднооки
ще се оглеждам странно,
ще търся свойте макове в косата..
Сега съм жълта.
Ще ме харесаш ли такава?
Страхувам се.
Ще дойде зимата
на бели ветрове във впряга.
Ще ми отнеме безвъзвратно
цветното..
А бялото дали ще ми приляга?
Във студ ще ми сковава клоните,
ще скърцам в нейната прегръдка здрава..
Ще моля да ми стоплиш
дланите..
Ще ме харесаш ли тогава?
Сега съм бяла...