По стълбовете само некролози.
Завоите отрупани с цветя.
От миризма на карамфил и рози
не се усеща как вони газта.
От мраморните кръстове студее.
Полираните снимки не блестят.
Мотори вместо птички грозно пеят.
Вместо усмивки - клаксони реват.
Пищят спирачки. Псуват се шофьори.
Очите от изкуственност горчат.
Не иска никой да премине втори,
но първите минават в оня свят...
Всичко е студено прозаично.
Пешаците метафорно мълчат
и с погледи, живота те разлистват...
Вместо афиши, помени четат.