автор: alabross

Има дсетки важни неща,
които не са големи:
първи полъх
на есента,
лято в минало време,

ясно мълчание
в шумен град,
нанос от скрити чувства –
като това,
че още съм млад,
въпреки че се спускам…

Но ако пътят е извървян,
мога да спра на облак,
слушайки тътена на вулкан
в присърдечната област.

Всеки си има свят идеал.
Никой не е идеален.
Ала едно е да си сигнал,
друго –
първосигнален.

Нямам кой знае
какъв актив
и не играя театър.
Предпочитам да съм фалшив,
отколкото –
фалшификатор.

И нека - може даже на смях -
да разправят след мене:
писа някакви
стихотворения
и живя като тях.