автор: nadya

измислиците лесно се написват
а глупостта расте по-бързо от трева
избуява в най-различни липси
после става
една голяма празнина

и спира да боли от повторения
от подхлъзване и от тънък лед
и понеже съм без правото на мнение

а все още тъмнеят следи от кърпеж

чакам светлото да ги скрие
и един невъзможно сив човек
да стане цветен
като есен
като закъсняло циганско лято

затварям врати
затварям сърца

един прозорец ми е достатъчен
откъдето започва морето
и тихият шум на нещо несбъднато
но толкова истинско
че да пулсира в прозрачност

не ме догонвай в посоките

аз съм мидата отглеждаща бисери
и все още съм там във дълбокото
събирам изненади от светло

докато поникнат звезди и трепети