автор: thebigplucky

(Нямаше как...)...
(... истината умира притисната в скоби...)

(конкретна психеделика)

plea: "... Това е всичко друго, но не и поезия..."

... Обичам конкретно "всичко друго"...

(Това беше преди да се запознаем...)

Когато неопределеността застана между мен и теб,
(не беше натрапен контакт,.. случайно стана...),
все още нищо не беше фатално.
Само времето за миг спря -
(даде ни шанс да се осъзнаем).
Не разчиташе да стигнем до някаква окончателност,
а до любов – едва ли...
(Шансовете да се уредя с теб бяха доста абстрактни...)

И когато преодоляването на неопределеността не беше още тягостно,
и водките ни, и кафетата ни не бяха фантазия, а реалност -
(... вкусът на греха... м-м-м... непоносимо безценни времена...)
(... стиховете непростимо се раждаха през антрактите...)
(... след тях беше задълго замислена и нещастна.)
Предназначението на фактите беше – да бъдат опровергавани,
а ние – да го правим...
И не спряхме...
(Сексът беше невероятен...
почти се налагаше да се самоубивам от липсата му след това...)
(Някой на някого би трябвало да бъде много благодарен -
въпреки разменените реплики и скандали:
кой – колко бил пил
и кой какво бил правил с устата си...
приказки разказвал...
По дяволите!..)
Кръвта ни се терзаеше от желания.
(Не се разглезвахме с излишна нежност и нравственост,
само колкото да преодолеем свенливостта
и на излишните вълнения покварата...)
От месец на месец остарявахме с по една луна, по индиански -
(кой пък би могъл да преодолее това?!...)
И забързани дните бяха.
(Не го осъзнавахме докрай...)
Чакахме...
(Какво чакахме – знам ли...)
Имаше безброй варианти.
И нямаше смисъл да се вкопчваме в елементарно разгадани сценарии
с планирани изменения на определящите фактори,
и да преразказваме онази стара басня:
... Пиян бях... не разбрах...
(... Едва ли беше така...)
(За преосмисляне на стойности и стандарти иде реч,.. разбра май...)
(... На мен ми е рано да се вкаменявам...)
(... И за пиене днес ми е рано...)
Но каквото чакахме – дочакахме го...
(Май малко в повече ни дойде преглътнатата реалност...)

Когато преодоляването на неопределеността остана назад -
усетихме се побелели, прашасали.
(Но до примирение – не се добрахме.)
(Само от време на време откачахме...)
Много камъни добутахме до онзи скат,
от който няма връщане назад.
(От потребностите – не се отказахме -
задоволихме жаждите си...
И телата....)
(... Желанията, понякога, са като проказа -
неусетно пропълзяват по края
и още по неусетно те обладават...)
(... Все още имаше пари за водка, и за останалото,
но нямаше как... Нямаше как...)
И когато се изправихме пред бездната, (след погасената страст),
(... и пак от време на време откачахме...),
мислите ни се разбягаха.
Телата ни се разделиха, но съдбите ни... – слели се бяха... окончателно и тотално...
(И всички предприети разумни действия останаха напразни...)
Къде бяхме и двамата, когато онази неопределеност застана между нас?!
Как не го разбрахме тогава?!...

... Някога ще ни се прииска ли да го забравим?!...

ПП. Повече не ми се обади...

ППП. ... Мразиш ме...

ППП. ... И аз те мразя...

______________

(На всички, стигнали дотук – благодарност за съпричастието...)