автор: Pobeditel

Настъпва утро, аз се чувствам вдъхновен.
Някой пие капучино, друг ароматен чай.
Нощта отстъпва място на слънчевия ден
и животът се повтаря някак си без край.

Сега си мисля колко ми харесва есента,
да си призная, дори много я обичам.
С настроение изпълва цялата ми душа
и това не е от вчера, винаги съм я обичал.

Като една същинска вълшебница добра,
тя разпръсква искрите си от чисто злато,
със изящния си усет рисува красота
за да забравя по-лесно горещото лято.

С неповторим есенен уют света загръща,
рядко ме изненадва с призрачна мъгла,
най-често с топла усмивка ме прегръща,
съхранила в себе си приятна топлина.

Повежда ме уверено към белоснежна зима,
със дъх на подаръци и празнична елха
и ето неусетно наближава пролетта любима,
а с нея избуява прекрасно-свежа любовта.