автор: tomatroev

И щастието, както и късмета
случайност е понякога, и знам че
е все едно - намерил си в морето
красиво, разноцветно камъче.

Приведен над коритото, отчаян,
златотърсачът също е щастлив, когато
сред тоновете пясъци, накрая
на дъното открие зрънце злато.

И ти животът ден след ден ще разгадаваш,
и на жените тайните игрички...
Пресявай ги с години, ако трябва -
и ще намериш най-красивата от всички!

Намирал си пари и пръстен в пясъка.
Намерил си дори закрилници небесни.
Когато бил си най-добре от всякога,
тогава, знам, намирал си му лесното.


Понякога, опиянен в тревите,
намираш се сред рая на небето.
Далече си - и затова не виждаш,
че ние сме изгубили детето си.

Спокойствие накрая ще намериш,
но повече тежи дори от златото
добрата дума на онези верни,
намерени от теб, приятели.

И пак боли - на място не те свърта.
А няма лек дори и в Божията книга.
Не си намерил здравето на пътя.
Там нещо малко все не ти достига.

Но ето, сякаш че морето се отваря -
богатствата му всички са пред тебе...
Не, няма по-голямо щастие, повярвай ми,
когато някой ден намериш себе си!