автор: ggerin

Странно, но тези дни спомените ме теглеха назад. Прелетяха цели тридесет и пет години.
Върнах се във времето, когато пет-шест годишна прекарвах летата си в село Златна Панега, сгушено в полите на Стара планина.
Къщата на дядо бе малка, но с огромен двор, вечер щом се стъмнеше, аз, сестра ми и братовчедите хукваме да събираме светулки, събирахме ги в буркани и ги пускахме в стаята, да ни светят, беше много весело.
Денем обикаляхме около реката, носеща същото име като селото. Водите и излеждаха зелени, от водораслите покриващи коритото й, а водните кончета летяха във въздуха, такива пъстроцветни, никъде другаде и до днес не съм виждала. Наситено петролено зелено и блестящо, или пък прозрачни крилца, в които слънчевите лъчи образуват дъга.
След обедния сън, прадядо, който беше на около деветдесет, ни събираше на пейката и ни разказваше легенди и истории.
Трудно било детството му, само на четиринадест, а брат му от съседната къща на единадесет, когато след Илинденско-преображенското въстание напуснали Беломорска Тракия и се заселили тук. Единадесет деца били, пръснали се по света и вече не чули едни за други.
Две легенди са останали живи в съзнанието ми и двете за името на реката.
Когато турците наближили тези земи, богаташите направили кухи бастуни от свирчовина (черен бъз) и там скрили жълтиците си, а после ги заровили близо до извора на реката. От там името Златна.
Другата обаче е по-интересна. На един турски паша, дъщеря му била сляпа, много лекари и знахари се опитвали да я лекуват, Панека се казвала, един стар знахар отишъл и казал: Там в Балкана, има една река, нейният извор е лековит, да си мие очите с вода от извора на река Златна, ще прогледне. Всичко били опитали, решили и това да сторят, дошли при извора на реката. Месеци, Панека мила очите си с вода от извора, след година прогледнала, кръстили турците реката на нейно име Златна Панека, а ние я наричаме Златна Панега.

Това беше моята разходка,назад във времето. Дано ви е харесала.