автор: ZAGORA

Скала, която плаче
е мъжката покруса.
И кой твърди,че на мъжа
сълза не му отива,
щом е икона на душата му красива?!
Мистериозен извор я създава...
Не проси милост,милост не намира.
Пламтящ от болка въглен от жарава.
Тя е нетленна капка слабост
отронена от сила.
Жената пред нея коленичи.
Във шепа я поема
и с устни я напива
по-силно да обича.
Изгряла гордост
в мъжкото око
и за духа пречистващата нафора.
Сияйна като зарево
и благословена да я има.
Неповторима.

Загора