автор: yova

понеже дълго те отлагах
в спомени те пишех скришом
в неизпратени писма присядах
и забранявах прага си

не се чуди
че при мен не влиза никой

за самотника е важна тишината
и болката да приживеш другия
мисълта че в края на света все пак има някой
който е възможно и да си обичал

не ме търси във погледите празни
в шепите вода от извора си нося
понякога водата помни
посоките на всички пътища неизвървяни

понеже дълго те отлагах
сега съм невъзможно близка и далечна
като счупена в морето стомна

различните никога не молят
по водата пишат за своите остатъци от вечност