Една жена по жълта блуза
надолу бързо слиза.
По блуза жълта,
а си мислеше да сложи риза.
А там я чака мъж за обич -
не както си представяше.
/В живота става разминаване./
Върви си тя. И благославя.
Че все пак долу я очакват.
Че все пак долу я обичат.
И тя на неговия сън
навярно не прилича...
По кръгли камъни пристъпва.
/Залязваше небето./
И то видя как във живота
във "Да" превръщат "Не"-то.