автор: salwia

Сребристата луна отново
се нацупи
и зад облаци се скри..
Мечтае нещо ново да се случи,
омръзна й звездите да брои.

То,новото е все едно и също,
в живота й не стават чудеса,
след дни броени тя да се превръща
в закръглена и пълна,
не в ...звезда.

И тая вечер топла тя будува,
но изведнъж учудена съзря,
художник млад да я рисува,
от скитница-превърна я
в звезда!