на мама
Още в люлка ме люшка на сън.
Още песни ми пее приспивни.
С икони говори щом светне навън
не спира за мен да ги моли.
Окосени пътеки към светло сърце
чакат токчета в тях да потънат.
Щом се връщам тя все е навън-
очите й прага сезонен размитат.
Мойто детство разтърква очи-
все сънувам близо до мама.
Идвам, мамо. Жива бъди!
Ухае тъй нежно днес хляба!
Чувам песен. Цветята цъфтят.
По пътеката радост разлиства.
Есен връща една дъщеря-
закона сърдечен преписва.
17.09.2009