автор: tarassevitch

Остана ми една забава -
с пръсти в уста да засвиря сега.
Провървя ми със лоша слава,
че скандален съм бил хулиган.

Ах, такава глупава загуба –
във живота е често така.
Срам ме е, че във Бога съм вярвал,
страшно е, че не вярвам сега.

Равнúни далечни и златни,
изгорени от таз суета.
И хулиган бях, и бях скандален,
за да мога сега да горя.

На поета – да ласкае и черни
е наречено от веки веков.
А аз поисках жабата черна
с бялата роза да събера.

Не се сбъднаха във живота ми
тези помисли на младостта.
Но щом дяволи има в душата ми,
значи ангели в нея творят.

Заради това безпътно веселие,
щом си тръгвам със мойта душа,
ще помоля в последните мигове
който ме изпраща от тази земя:

Заради всички простъпки и помисли
и, че не вярвах в благодатта,
оставете ме в руска рубашка
под иконите аз да умра.

Сергей Есенин
Превод от руски език: Калина Тарасевич