автор: lorsa

Защо не пиша ли?
Защото те ме мразят-
редовете знаят всяка истина.
Не пиша. (Гордост, скръб и куртоазия.)
Не пиша, за да не звуча измислено.
Не пиша, mon amour.
Писецът плаче ли
когато го натискаш по хартията?
Горката!
Като твоята, палачката
на резонанса развълнуващ в шията
на сладките ми двадесет години-
и тя е безпощадна.
(Но незнаеща.)
Хитрец! Палячо! (Нямам го. И имам го.)
... И пръстенът й значи „побеждаваща”?!
Защо да пиша?
За да се оплаквам
колко болно моят ми тежеше
преди на пръстите й неочаквано
в цялата си мощ да заблестеше?
Че обредният дом е просто зала!
А хората отпреде й –тълпа:
пускай гилотината си бяла
над неомъжената ми ръка!

И ето затова не пишеш с мен-
представи си този ред (Последния):
безименният пръст – обезглавен!

... А за теб оставих само средния.