автор: shtura_maimunka

Усмихната, съвсем по детски
ТЯ пее заедно с дъжда,
а той попита любопитно
на утрото ли е сестра.

Дали не е сестра на птици
политнали над морските вълни,
дали вселени неоткрити
не търсят нейните очи.

Дали пък, мъж не е причина
за песента и със дъжда,
и под дъгата, кой премина
щом слънце с утрото изгря?

Дали в косите и цветята
не е заплитал този мъж,
и с нея, нежно за ръката-
разходка, в цъфналата ръж.