ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Nela
 Днес: 0
 Вчера: 2
 Общо: 14146
 Онлайн са:
 Анонимни: 892
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 892
 |  След години,
облечени в пролетен цвят,
и слънца,
от годините летни донесени,
съм изправен
пред своята трета врата,
зад която ме чакат годините есенни.
Ако кажа, че нещо ме плаши сега -
миг преди да пристъпя
плодове да събирам -
е това, че понякога ра̀нен,
снега
с необрани поля в есента ни намира
и затрупва безмълвно
натежали лози,
пожълтелите дюли с прегръдка смразява -
този страх
като червей из мене пълзи -
неоткъснат, плодът със живот не дарява...
Затова днес от думите
стрехи плета
и опитвам да спра снеговете надвиснали.
Казват, всичко е просто една суета
и със нас си отиват и нашите мисли...
Аз не вярвам,
че смисъл на някой сезон
е наивната смяна на цветни пейзажи,
всеки цъфнал след зимата
ябълков клон
е дошъл своя път и на нас да разкаже...
Днес, изправен пред своята трета врата,
зад която са есенни
всички мои градини,
аз съм пролетно влюбен в тези жълти листа,
сред които ме чака плодът на годините...
Публикувано от alfa_c на 12.09.2009 @ 20:13:37
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 11
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Есенни години" | Вход | 20 коментара (45 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Есенни години
от Vaia на 12.10.2009 @ 11:03:22
(Профил | Изпрати бележка) | Хареса ми.
Като попска круша престояла до прозореца е този стих. |
Re: Есенни години
от Luna (gzandeva@abv.bg) на 23.09.2009 @ 20:42:51
(Профил | Изпрати бележка) http://www.gzandeva.com, www.poetiskitara.com | и затрупва безмълвно
натежали лози,
пожълтелите дюли с прегръдка смразява -
този страх
като червей из мене пълзи -
неоткъснат, плодът със живот не дарява...
----------------
Стихове, пълни с носталгия... Поздрав! |
]
Re: Есенни години
от La_ik на 12.09.2009 @ 20:39:37
(Профил | Изпрати бележка) | Зад третата врата се крие и Силата. Проверено е :)))
Поздравления!
И за смисъла и за изпълнението. |
]
Re: Есенни години
от rosy88 на 12.09.2009 @ 21:00:36
(Профил | Изпрати бележка) | Моите почитания към стиха, автора и позицията му!
Беше удоволствие да прочета... |
]
Re: Есенни години
от rosy88 на 13.09.2009 @ 16:03:57
(Профил | Изпрати бележка) | Поздрав:)
В тъмното не видях липсата на бели коси... Даже и пол не видях, но стихотворението нямаше шанс да не го забележа:)) |
]
Re: Есенни години
от dandan на 12.09.2009 @ 21:05:03
(Профил | Изпрати бележка) | Поздравления и от мен, traveller - преминала през "третата врата".
Смислено, философско, оптимистично-поетично - днес просто не мога да бъда лаконична. |
]
Re: Есенни години
от anonimapokrifoff на 12.09.2009 @ 21:18:19
(Профил | Изпрати бележка) | | Браво! Много ми хареса! |
]
Re: Есенни години
от diva_voda на 12.09.2009 @ 21:42:29
(Профил | Изпрати бележка) | Днес, изправен пред своята трета врата,
зад която са есенни
всички мои градини,
аз съм пролетно влюбен в тези жълти листа,
сред които ме чака плодът на годините...
Красиво и мъдро
Поздравявам те!
Дива вода |
]
Re: Есенни години
от libra на 12.09.2009 @ 22:44:44
(Профил | Изпрати бележка) | :)) така е след третата врата
поздрави за красивия образен стих |
]
Re: Есенни години
от alida на 13.09.2009 @ 07:36:02
(Профил | Изпрати бележка) | Много е хубаво и ме докосна.
Поздрави.
Пожелавам красива ранноесенна (къснолятна) неделя! |
]
Re: Есенни години
от florans (florans_x@mail.bg) на 13.09.2009 @ 10:40:15
(Профил | Изпрати бележка) | Асоциации, които раздвижват дълбоко мисълта и чувствата!
Дали затова есента не е тъй разточително щедра,... щом зимата ни отнема всичко?!
Поздравления!
Флоранс |
]
Re: Есенни години
от templier (templierbg@yahoo.com) на 13.09.2009 @ 14:53:53
(Профил | Изпрати бележка) | | Съвсем по скромните ми вкусове философско-поетична творба. Изключително удоволствие ми достави! |
]
Re: Есенни години
от LittlePerfectC на 14.09.2009 @ 22:47:49
(Профил | Изпрати бележка) | | Хубаво. Хубаво, ама в някакъв шаблон почваш да влизаш. Свой си, ама пак е шаблон. Ти си знаеш дали има лошо или не. |
Re: Есенни години
от traveller на 15.09.2009 @ 07:49:55
(Профил | Изпрати бележка) http://karandash.blog.bg/ | | В един предишен коментар seal11 говори за стил, ти говориш за шаблон. Дали и доколко всеки един от вас е прав аз не мога да преценя. Знам, че пишейки, аз следвам един свой вътрешен ритъм и свое усещане за "мелодията" на стиха и доколкото този вътрешен камертон е с константна честота на трептенията е логично и самите произведения да имат аналогично звучене. Според мен е по-важно търсене на оригиналност в идеята и съдържанието, отколкото във формата. Поздрави! |
]
Re: Есенни години
от maksim на 19.09.2009 @ 00:44:36
(Профил | Изпрати бележка) | Всеки коментар би бил излишен, ако не ставаше дума за човек, който обича да изказва достатъчно категорично мнението си.
След като толкова обичате да правите анализи, да се ровите в етимологии и често да показвате на другите колко далеч са от разбиранията Ви за литература ще е хубаво да прочетете тези редове.
Няма да уча никого как и какво да пише, само ще споделя какво забелязах в стихотворението Ви.
В някаква степен то е равносметка на изминат път и очакване, че животът след "третата врата" (навлизането в зрелостта) ще е плодоносен.
Това е един изпитан начин на писане, изображение пропито с обичайно използвани метафори.
Но не затова, че не казвате никому нищо различно от вече известното искам да стане дума.
Ще акцентирам върху дразнещото повторение на думата години в началото на стихотворението, както и за загубата на ритъм в стиха: "миг преди да пристъпя плодове да събирам", или че от гледище на правописа думата "снега" (малко по-долу) би трябвало да се пише - снегът.
Малки недоглеждания, които за перфекционист като Вас са в голяма степен неоправдани.
Въпреки обичайния свод от образи, с които си служите - бяла пролет - жълта есен, когато стигнах до строфата: "всеки цъфнал след зимата ябълков клон/ е дошъл своя път и на нас да разкаже" си зададох въпроса, откъде е дошъл и на кого още, освен на нас, ще разказва за пътя си (звучи безсмислено).
Няма да участвам в безконечни спорове, в които победител е този, който говори по-дълго и удавя насрещната страна в думи. Имам мнение, а също и свободата да го изкажа:
Това стихотворение не ми хареса. Твърде голяма претенция с малко художествено покритие и не много добра техника.
|
Re: Есенни години
от traveller на 19.09.2009 @ 09:37:30
(Профил | Изпрати бележка) http://karandash.blog.bg/ | Понеже, въпреки добрия на пръв поглед тон, и за двама ни, както и за болшинството читатели е ясно, щото този ви коментар е провокиран от вчерашната ми забележка към вас. Малко детинско ми се струва едно такова поведение, особено когато се налага да си губя времето в обяснения на неща, които са очевидни и общоизвестни.
По въпроса за това, че не казвам никому нищо различно, ви препоръчвам да се запознаете с мнението на моя приятелка, професионален литератор, публикувано в друг литературен сайт, който няма да изписвам тук, за да не се изтълкува като реклама. Мога да ви го изпратя като лична бележка, ако проявявате интерес. Тук ще копирам частта от него, която има пряко отношение към обсъждания въпрос:
"Всяка стара и утвърдена човешка мъдрост и всяко човешко чувство заслужават повторение в нова интерпретация и с нов изказ, който би бил най-достъпен и приемлив за съвремието. Всяка национална литература се гордее с талантливи интерпретации на стари теми."
По останалите забележки - без да влизам в излишни детайли:
Повторението на думата "години" в началото на стиха е умишлено и в никакъв случай не е дразнещо.
За лекото натушение на ритъма в посочения от вас стих съм съгласен, повтаряте мнението на предишен читател.
Думата "снега" умишлено не е членувана, за да се постигне римата със "сега" - абсолютно допустимо нарушение на правописните правила, когато става дума за поезия.
Колкото до клона и от къде е дошъл - може би оттам, откъдето идва есента, идва легендата, идва понятието и т.н. Подобни елементарни провокации не ви правят чест.
Символиката в израза "и на нас да разкаже" е по-дълбока. Има познание, което е скрито и е нужно да търсим, за да стигнем до него. Вирусите в човешкото тяло, животът в океанските дълбини, космосът и т.н. Цъфналият клон доброволно ни предоставя своето знание, своя път. Не ми се влиза в подробности, нямам за цел да ви образовам.
И накрая - дали ще влизате в спорове или не е изцяло ваше решение. Както е ваше право да харесвате или не това, което съм написал. За мен е от значение да отговоря на забележките ви, което и направих, и да ви благодаря за отделеното време.
|
]
Re: Есенни години
от ggerin на 20.09.2009 @ 13:55:53
(Профил | Изпрати бележка) | Към размисъл навежда този стих!
За равносметка, какво посяли сме
и още ще посеем, и как ще гледаме
към третата врата?
Натам сме тръгнали и ние,
назад обаче, няма да се върнем!
Поздрав!
Има какво да се научи от теб. |
]
Re: Есенни години
от yogimax на 29.09.2009 @ 13:52:19
(Профил | Изпрати бележка) | Хареса ми стихът!
Харесва ми и есента на живота!
Поздравления! |
]
|  |
Начало
ХуЛитери
