разголена душа
в разпукано утро
открехва спомен
за незрима ласка и
целувка -
стъпва на времето
вокал
на плътен алт
и затихва в стон...
* * *
ти си
падналото врабче
окуцялото
звукът на сълзата
хаосът в безвремието
висящата стихия
страхливият за обич
дрипавата душа
черупчестата отрова
от която не умирам
а се зареждам...