отдавна тръгнах да живея другия
във изтънялата ми самоличност
затуй ще лъжа
и ще я обичам
докато тази едновременност ме свие
във синьото око на всяка Майка
родила син без свръхестествени способности
ще слушам
няма да говоря
достатъчно ми е че се измислих -
объркано земетресение -
мъгла в ръцете на удавника
убиец щом напусне епицентъра
началото
и краят
на камбаната
ще лъжа
и ще я обичам
и нищо че се движи под небето
не както всичките приумици за вечност
защото вечността изключва зимата
и лятото
и корабът в Созопол
парчетата от жълтата й рокля
и спорът има ли го времето
преди да си я спомням