автор: maimunko

Само да порасна аз,
поет ще стана като вас.
В душата ми има поет,
а в главата ми разплетен плет.
Стиховете ми сега са малко посни,
но ще станат сносни.
Ще се реяат тука волни
като душевно болни.
И сега съм стихотворец,
но се лутам като молец.
Само да порасна аз,
стиховете ми красиви,
няама да са толкоз диви.
Хубвки с ми и сега,
но намирисват на крака.
А тогаз,само да порасна аз.
На женска прашка ще ухаяат
и поетите ще се замаяат.
Поетеса ще си взема аз,
дрехите да ми простира,
и стиховете ми да редактира.