автор: miromax

Ти не знаеш, нали, че боли…?
Ти не чуваш нали…? То крещи ...
Остаряло от болка сърцето ...
Теб проклина и даже небето ...

Ти не знаеш, че си страшно сама .
Проиграла , последните думи ...
Ти си просто, една стара лъжа .
Уморена , безпътна без друми…

Ти си всичко и нищо нали ...?
От лъжите си станала камък .
Ти болиш ...Ала теб не боли ...
Огън някога, вече без пламък .

Ти си там , там където сърцето,
е заключило всички надежди ...
Ти си там, и си нещо което ,
преоблича го, в смъртни одежди ...

А сега, пак те моля ! Тръгни си ...!
Уморен съм , от мен да кървиш ...
Остаря и душата ми вече ...
Уморих се, в мен живот да гасиш ...