Забравих шала си на стола,
кафето недопито в чашата.
Не се обърнах. И не смея.
Не смея да погледна утрото.
В миг спря ме поглед. Огледалото...
Как ли ме намери в тъмното.
Не го погледнах. И не смея.
За да не видя нея.
Забравих шала си на стола.
Знаеш, забравих го нарочно.
Не го изпращай. Отвори прозореца.
За вятъра не съществува неудобство.