автор: vanilin

Безсловесните неща не искат име –
ако има тръпка, ще усетим...
Не отлагай толкоз дълго – докосни ме
с краткостта на изстрел, с дъх на цвете,

със доверието крехко на душата,
със искра, - в очите просияла,
със онази мъдра, есенна позлата,
припозната със кръвта ни зряла!...

Ако мълния божествена не мине
през сърцата ни, - като токата,
не тъжи за този миг! Не сме машини...
Просто си спестяваме лъжата...