автор: vanilin

Толкова ли свършиха мъжете,
та потърси нещичко у мен?!...
Ти си още младо, крехко цвете,
аз в отвъдното съм устремен...

Поизтрий сълзите и напличкай
с вяра свежа своя хубав лик.
Може би на някого приличам... –
От мечтите детски – светъл миг...

Може би съвсем не знаеш кой съм...
Съвземи се! Я ме погледни –
нямам във косата черен косъм,
а на гръб - понесъл сто вини!...

Стигат ми дотука греховете!...
Връщаш ме в младежките мечти...
Май роса преглътнах, нежно цвете...
А в очите... слънчев лъч блести...