Поканих вятъра на гости.
Сърцето ми разбито -
помолих го да събере,
а той подарък ми донесе.
Облаци от болка натежали,
с букет от жълти листи,
мечтите ми прокудени –
в нозете ми поднесе.
Почерпих го с остатъци
от вчерашната ми любов,
изгаряща във пламъци,
а днес покрита със покров.
Отпи – горчива била!
По - горчива от пелина,
подсвирна с басов глас
и си замина.
Почистих всички спомени,
скрих ги във килера.
Душата овехтяла –
постлах пред входната врата.
Изпратих с поглед любовта,
потънах сред беззъба тишина,
и през сълзи прошепнах –
„Как искам да те има!”