Вървя по празната пътека
за някъде...
заглъхват стъпките ми
леко,
на сън,
но... за къде?
Без цел вървя
и бързам,
не знам къде отивам,
затъвам
в мечти и спомени-
незабравими...
и се препъвам,
но вървя.
Просветва мълния-
сънят е свършил,
светът добива своя цвят
като дъга след дъжд,
прехвърлена
от оня
и до тоя свят.