автор: albicia

Измамно е лятото –
дъжд ми надзърта в очите.
Небе нажежено
припламва и дълго кънти.
Горчива, вината
сълзите си тежки разплита,
до вчера таена,
под мокри камшици пищи.

Водa до колене,
а устните в жажда изгарят
и с поменът глъхне,
прозира в дъга от печал.
Гневът е смирен, но
прекършени клони се давят
във вадите мътни.
... и пътят се губи – под кал...