автор: valiordanov

Когато съм проплакал било есен.
Събота било е като днес.
Плачът подел житейската ми песен.
Днес плача пак, за истина и чест.

Септември месец. Пети ден пореден.
В регистъра ме вписали - роден.
Богат - душевно. Материално - беден.
Такъв е днес рожденният ми ден.

Приятели и врагове дал Бог много.
Приятелите само помня аз.
Синът ми е жарта на моят огън.
Той смисъл е на всеки земен час.

Ще ви почерпя с думи. С тях умея.
"Обичайте България и знам,
че скоро по-добре ще се живее!"
Послание вместо почерпка ще ви дам.

Ако спечеля с тези думи сътрапезник
то моят ден ще бъде несравним.
Тогава ще го чувствам като празник.
Стиха си свършвам простичко - Амин!