В такава нощ аз просто трябва да съм с теб
и да усещам топлината ти,
а не да слушам падащите от небето дъжд и лед
и да усещам как не ми се спи.
От дълги часове се вихрят тъмните грамади
и просветва над града небето,
със гръм се срещат облачни армади
и във вода е плувнало шосето.
Лежа във тъмното и вслушвам се в дъжда,
отчаяно си мисля за града,
във който не чак толкова самотна е нощта.
Защо, по дяволите, заваля?
Усилва се, вместо да спира,
и пречи ми на сън към тебе да се понеса.
Безумен кикот и сълзи в гърлото напират
направо от разтворените небеса.
Не, трябва да заспя, затварям си очите
и представям си, че пак до теб лежа.
Но и затворени съзират пак лъжите -
и всичкото това... зарад дъжда?!
А лесно, казват, е да спиш на дъжд;
Но - не и с мислите за нощи, сладки като мед...
Да можех да заспя така - просто изведнъж...
Но не, в такава нощ аз просто трябва да съм с теб!
Албум (лято)