автор: valiordanov

Става реч, че съм речен човек.
Не изказан и не изречен.
Аз съм минало, настояще късмет...
Да! Мислете за мен като вечен.

Край реката живея и дишам вода.
Често с рибите споря и плувам.
Отразява ме слънцето като бистра сълза.
Водоравно добре съществувам.

Ще речете, че крия подводни скали,
че в подмолите пълно е с тайни?
Аз съм речен човек и това ми личи.
Не изречен! Мислете в безкрайност.

Аз въртежи познавам и дори често в тях
си завъртам мечтите заспали.
Потъвам за кратко, но изплувам със смях...
Не ви вярвам, че сте разбрали.

Тъй е речено - речен да съм
и в морето-живот да се вливам.
Не ровете със нокти по моето дъно,
то е мръсно, неравно и сиво...

Потърсете разхлада в кипяща вода,
но очите си дръжте отгоре.
Не размътвайте моята чиста душа.
За изреченост даже не моля!