автор: Lahaina

Като птица, смъртоносно ранена в крилото
аз летя
все напред към заветния юг.
Като старец с дълбоки следи по челото
не предавам
живота, все още съм тук.
Като цвете, изтръгнато с корени из пръстта
аз цъфтя,
пръскам свеж и красив аромат.
Като огледало строшено действителността
отразявам -
сбирам в себе си целия свят.
Като сърце пробито с оловен куршум
пак туптя
всеки удар отеква във мрака.
Закъсняла за своята гара, без шум
отминавам
всяка друга и нищо не чакам.
Като стар албум с пожълтели портрети
тихо спя,
затрупана от новите спомени.
Като група хора - отхвърлени и проклети,
продължавам
да бягам от вятъра гонена.
Като неплатена, ненужна сметка за телефона
си стоя,
забравена отдавна на плота.
Като остаряла, но много ценна икона
наблюдавам
как бавно изтича живота.
Като затворник, несправедливо осъден и тъжен
аз броя
всеки ден, по-различно сънуван.
Като циганка, която безскрупулно лъже,
настоявам,
че щастие все пак съществува.
Като фанатик, отдал живота си Богу
аз вървя
през тунела без страх, все навътре.
Като болен се питам дали пак ще мога
да заставам
до тебе, ще има ли утре?
И превръщам се в себе си. Поглед в небето
ще простра.
Ти кажи ми дали съм готова.
И дори да изчезна, слънце пак ще засвети,
обещавам -
ще свети отново.