Пера от сиви гълъби над мен.
Септемврийска влага
по утрото тежи.
И в мен..
Къде е лятната жарава?
Къде е пурпурът, небе?
Изгубвам се в утринта ти
бледа
сива
недаоспала..
Забулено е лятното море.
Стрелките на часовника
въздишат
препускат по инерция в деня.
Прекатурват часовете
и проскърцват.
Потъват в сиво
летните ми
цветни мигове.
02.09.2009