автор: MarinaD

Пропътуваха бързо годините
магистрали и пътища черни.
Приятели мними отминаха.
С теб останаха само най- верните.

С дъждовете изтичаше времето
и покриваше бял сняг неволите. . .
Есента вече стъпи във стремето
на твоя най- Устремен полет.

Късно срещнахме се, знам, но нека
всеки наш следващ дъх бъде вричане.
Аз докрай ще вървя по пътеката
с теб- мъжа, когото обичам. . .!