автор: anonimapokrifoff

Да беше се родила лъскава Жар птица,
а тя си е банална матова юница.
Люлее сухо виме по трънливото трасе,
рогата хвърлят остра сянка: тя пасе, пасе...
Все някога ще стигне до вълшебните води,
ще срещне друго стадо, там и тя ще се сгоди...
Как ли ще забрави опашката на бика?
Той не я поглежда, веднъж не я повика.
Самотна, непогалена е нейната душа,
от стонове напразни и сърцето оглуша.
Затъкнат в гърло изранено, заклокочва вик,
че той постъпва май по волски, а нали е бик?
До нея люби крави - нямаше и метър.
Тя тропаше ревниво в равен хекзаметър.
И защо не й посегна - тъй, колкото за цяр?
На блянове девичи е всевластен господар.
Преживяйки опърлената есенна трева,
юницата не-птица пак солено зарева.
Прозвъннаха във нея трепетните струни,
тя тръгна по следите - топлите му руни.
Вглъбена в себе си, пропусна фара на москвич
с шейсетгодишни луди-млади - секс на теферич...

Тъй бързо потъмнява септемврийският лазур!
Къде са бичите му хлопки, здравият им шнур?
И ангелски жар птици в рая си я викат:
там - горе в небесата - неин ще е бикът!