Живеем в изоставен зоопарк.
Живеем ли ви казах? –Извинявайте!
Живот ли е, кажете ми все пак-
рефлексът придобит за оцеляване.
Добре поне, че клетките отвориха
и пуснаха ни уж на свобода.
Но ние не напуснахме затвора си,
изплашени за своята съдба.
Така, че зоопаркът пак е жив.
Избягаха от него само някои.
Кой бе по-умен, или кой по-див
заминаха, изричайки проклятия.
Останалите гледаме учудено
и със насмешка на самите нас.
Към себе си, от себе си прокудени,
вървим приели хаосът за власт.
И се въртим в безкраен карусел.
Сред зоопарк нарочно изоставени.
За да намерим в себе си предел,
след който вече няма разкаяние.