(Посветено на Сашо и Галя)
За всички пропуснати мигове
и за онез неизживените,
ще пазим топлите спомени
от нежни усмивки огрени те,
също и милите образи
пазени свидно, преплетени
в трепет и блянове палещи,
с чудни огньове в душите ни.
Няма поставени граници
за обичта, нито за мъката,
няма открити билета
за болката и за разлъката.
Само сърцето неспирното
по тъжни ноти настръхнало,
гонещо без компас времето
в живота кротко притихнало,
вярно, безкрай обичащо
в ритъм забавен тиктака
самотно и леко гаснещо
своята орис ще чака!
21.08.2009 г.