автор: Kasiana

ЧРД, Стефи!

В очите ти – морета укротени -
светулкат винаги искрици златни
и ми шептят за твоите вселени,
на мляко и на люляк ароматни.

Зеленоока, слънцекоса, бяла
и мъдрочела като древна жрица –
такава аз снахица бях мечтала –
в душата млада със криле на птица.

И Бог ме чу, и тебе ми изпрати –
любима за сина, за мене щерка,
и сбъдна ти в сърцето ми мечтата,
като вълшебна рибка златоперка.

И радостно цъфтя аз в свойта есен,
че ме дари със внучка и със внуче,
че ме окриляш като ведра песен
и в моя дом бълбукаш като ручей…

Бъди ми все така искряща Пролет,
с дъга вместо корона на главата…
И съхрани си устрема за полет,
додето се върти в нозете ти Земята.

31.08.2009