автор: Avgust_Traqnov

Обичам е много- не вярваш ли?
Обичам косите ти пръснати
в безреда върху лицето ти.

Обичам очите и блеснали,
загледани нейде в отвъдното.

Обичам лицето ти грейнало
по- ярко дори и от слънцето.

Обичам устата ти алена,
когато с целувка дарява ме.

Обичам ръцете ти ласкави
и нежното им докосване.

Обичам снагата ти тръпнеща,
като струна на арфа разплакана.

Обичам нозете ти галещи
земята гореща, напукана.

Обичам те много- не вярваш ли?

Да повярваш е трудно, разбира се.

Да повярваш не е задължително.

Да повярваш граничи с безумие.

Но въпреки сичко - повярвай ми!

Малко вяра съвсем е достатъчна
да се вслушаш вярваща в думите:
Обичам те много- не вярваш ли?