В края на лятото,
под вечерния залез-
жената съблича
пъстрата рокля,
а дърветата свеждат
гъсти клони
и притихват в голотата й бяла,
раздвижила
невидими погледи.
Цяла се потапя в реката.
Само нежното рамо
изгрява като луната
зад хълма на лятото.