автор: persian

В нашата земя любима
български народ красив,
нека вечно да те има-
да си в бъдното щастлив!
* * *
Човек се ражда сам и сам умира.
Сърцето бие,бие,после спира.
И само вечен споменът остава,
за минало величие и слава!
* * *
Защо се раждаме не зная,
за радости или тегла?
И тегне ли прокоба зла,
над нас,разбираме накрая!
* * *
Омраза,жестока омраза
изпълва днес наште сърца.
С омраза Господ ни наказа
и злобни са наште лица.
* * *
Стоварват се беди безспирни
над тая хубава земя.
Макар,че днес са дните мирни
стоглава я гризе ламя!