автор: yossifova

(В памет на Валди)

Всяка вечер сънувам сън.
В него аз - влюбена и обичана.
Аз не виждам мъжа, но той ме прегръща
и в съня ми политаме нежно, с трепет.
Той е в свят непознат,
но с него съм като у дома си.
Осъзнавам – дошла съм от другаде,
там все още е моето време, в друг свят,
но само в съня си вече го срещам.
И е пролет на двора, дъгата ни свети.
А нашата лебедова песен
оглася небето със стихове.

Този сън всяка вечер сънувам.
В него аз съм с крилата на птица.
Опитвам се до насита да го сънувам.
Целувам щастлива ръцете, лицето му.
Там, в съня си се смея, не плача.
Всяка вечер сънувам живот пъстроцветен,
в него двама – мъж и жена,
все така щастливи и весели.
Аз съм неговата любима жена,
той е единственият мой мъж…
И сме най-щастливият лебед -
високо, високо в лазура…


28.08.2009 г.
Весела ЙОСИФОВА