автор: Lisica

Полуудавена от рок по пътя,
в едното ми око сълза люти.
Багажникът ми – пълен с дрехи,
но нищо не облякох в Иракли.
Дойдох, за да събличам мисли,
захвърлях ги в солените вълни,
луната ги избелваше до чисто
в огньовете по плажа в Иракли.
Под някакви усмихнати вселени,
на вятъра с разбъркани коси,
не помня кой, но бе до мене,
китарата прегърнал, седнал, спи.
„Къде по Черноморието си почина?”
Обичаен, есенен въпрос, нали?
Е, тялото ми бе на бар в Албена,
душата – на палатка в Иракли.