автор: iony_ada

Навярно търсиш отговор под преспите,
погребан под лавината от чувства.
През пролетта ще разтопя снега,
но няма да се върна същата.

******************************

Сега картинна съм и жива.
Все още лятна, мелодична и игрива.
Когато есенна за слънцето тъгувам
във странство надалеч ще отпътувам.
Във твоя свят не съществувам.
ще плувам в паралелни светове,
където аз самата ще съм Зимата
и ще летя към теб стремглаво
във впряг от ледени коне.
Копитата им ще дълбаят времето,
а гривите им ще разсипват снегове.
В очите им от мрак ще се завихрят
студени и всесилни ветрове.
С един замах на мощните криле
ще възцаряват хаос от безверие.
След тях ще има само пустош,
сред нея - скулптури от лед,
зловещо светещи в полярни нощи,
неозвучавани от пулса на сърце.
От мойта красота ще те боли.
В божествените ми черти
от детското излъчване
едва ли ще съзреш следи.

********************************

Нали самият ти ме искаше такава?
самият ти ме инжектира със безчувственост
и ампутирайки сърцето ми, лиши ме
от безполезната човешка същност.