автор: lightgreen

Ганчо Бързовара си пийваше кротко шльокавицата пред хоремага, когато го шльокна една мисъл по главата. При втори оглед установи, че не е мисъл, а селската секс-бомба – Славейка Секситу.
Тя се изправи пред него и той я огледа от върха на златистите й обувки, чак до върха на перхидролено-бялата й коса, която се губеше из облаците. Той хвърли един особено съблазнителен поглед на късите й крачка, обути в марков адидас за пет лева от турския пазар. Сексито нацупи устни и изпъчи гръд. Примлясна с дъвката и каза:
-Тук не е позволено домашнярка.
-Ти ли ми кайш, мъ, пача? Аре, донеси ени джуланчитъ.
Тя врътна задник и изприпка да изпълнява. Бързовара събу чехли и простря краката си на съседния стол. Щастливо размаха кирливи пръсти на последните лъчи на залязващото слънце. Никой не знаеше тайната му самоличност. И че той всъщност беше гражданин под прикритие с амбиции да спаси света. Денят беще минал успешно, щом още никой не го бе разкрил.
Под булото на падащата вечер, скрил шише самогон в джоба си, със зловеща усмивка на заловил съветска подводница китоловец, на сцената се появи Митю, селския милиционер (цивилизацията не беше нахлула чак до там, че да настъпят някои промени в селото). Примъкна един стол с крак и седна до Ганчо.
-Славейке, - извика, - яла тука.
Славейка довтаса с двуланчитътъ и попита мило, с добре прикрита досада:
-Ти ко шъ искаш?
-Донеси ина агнишка главичка. И по-бързо.
-Оф... де шъ ти я търся?
-Цяло село с агнета, ти ина главичка ни мойш намери. Аре, дай кибапчитъ тогаз.
Славейка завъртя сладострастни форми и се понесе към вътрещността на заведението. От там извика:
-Митю, има останал от курбана на Куна.
Чу се кратко съвещание и Митю поръча две паници. През това време Бързовара си гризеше ноктите с възвишеното изражение на нчкой древен бог на тайната вселенска мъдрост. Милиционерът го изгледа с лукава усмивка.
-Ае... как е баба ти Цена?
Ганчо вдигна рамене.
-Ба ли гу?
-Що е?
-Последно я видях да сади домати в градината. Отказа да ми кихне пари за кировата домашнярка, пък той не дава вече версии.
-Мноо лошо. Ае... баба ти прай ноу вкусен боб. Да знай рицептата да я кава на Мичиту?
-Де шъ я знам.
В този момент Славейка дойде с поръчката. Бързовара се нахвърли на яденето се репиката:
-Въй, манджа! – и започна да опустошава.
Сексито го изгледа малко притеснено:
-Ае, Бързовар, чай ти кажа нещо.
Той я изгледа и й се изхили с пълна уста. От там полетя амброзия от слюнка и недосдъвкана храна.
-Амаа... на саме Ганчо, - продължи Славейка.
-Оооо... Ганчо... тука има нещо, - засмя се Митю, - Славейка е убу момиче. Не я ли искаш?
-Митю, бе.... Аз съм дубро момиче, бе... хихи... Ай, Бързовар, идвай.
-Аре... заради тебе.
Славейка го придърпа към хоремага.
-Ганчо уе, тоя е намислил нещо. Виж как гледа. Пази се, бе, Ганчо....
Бързовара промърмори нещо от рода на това, че не би оствил някоя пропаднячка да му казва какво да прави и се върна при Митю. Въздъхна:
-Женски.
-Верно. Ае да допием у вас, че мойта не дава алкохол вкъщи.
-Ми ае. То бабата глуха...
-Хуу, - нави се Ганчо.
И така те се заклатушкаха към имението на Ганчо.
При пристигането си там, бяха посрещнати от радостния вой на Тодор VIII – с някога (по времето на Тодор I чиста порода, размита през поколения кръвосмешения и по всяка вероятност 1-2 междувидови кръстосвания. Ганчо винаги бе смятал, че в Тодор VI, дядото на Тодор VIII имаше нещо котешко). Тодор VIII размаха щастливо парцаливите остатъци от опашката си и Ганчо го почеса зад ухото, разказвайки гордо историята на рода му. Митю зяпаше замечтано врабчетата на хармана, припоняйки си с жална въздишка онова златно лято, в което за беше запознал с Мичиту... Ех, помисли си, едно време комарите бяха големи колкото врабчета, а ние седяхме, държахме се за ръцете, приказвахме по цели нощи, под десетките затъмнени от ята комари зведзи. Почеса замислено една пъпка останала от тогава. Когато Ганчо си начеса кучето, с един олигавен и нахапан крак, се запътиха към къщата. Седнаха под асмата с доволни изражения и Ганчо се извика с пълния капацитет на белите си дробове:
-Дърто ма, яла тука!
След като звуковата вълна обиколи селото веднъж и Ганчо не получи отговор, се шмугна в дълбините на четиристайното си владение (макар че Цена му го беше приписала съвсем, да не говорим, че той не знаеше за тайните подземия под избата, пък и математиката му беше крива и винаги забравяше за килера, хизбата, външната тоалетна и всъщност за доста подобия на стаи). От избата долетяха нежните викове на Ганчо, който с отчаяно ръкомахане, сякаш обясняваше на чужденец къде продават бира, се опита да втълпи в главата на баба си каква точно салата искаше. Бабата, естествено, не го чу. Разшета се смутено, като хваната в неудобен момент със селския сексимвол девица, навела глава, едва-едва подхилкваща се. Ганчо, както при много подобни разговори, остана с неприятното чувство, че тя всъщност не е глуха и само му се подиграва.
Върна се при Митю с две чаши и хитра усмивка и му каза:
-Сипвай, бе Митак.
-Какво да сипвам, бе? – направи се на ударен Митю.
-Че ти без алкохол не излизаш, уа. Я вади пиенето от джоба си.
Митю вдигна рамене.
-Хвана ме.
Извади самогона и сипа по чашките.
-Ае, наздраве.
Бабката долетя с жалкия си опит за салата от спаружена краставица и последните две мизерни доматчета от градината.
-Къде са ни маслините, ма, дърто, - провикна се Бързовара. Бабата не го чу и се върна отново в мрачните си подземия, за да се занимава с алхимичните си опити, по-опасни и по-важни от тези на самия Фламел.
Бързовара и Митю се унесоха във вълнуващ разговор за деколтето на Андреа в последния й клип, както и за веселото еротично съдържание на последните й снимки с Галена.
По едно време Ганчо каза:
-Митю, аз тука ще повися в кинефа, я ми метни оня „Шок”.
Митю го замери с убийствената точност на български футболист.
Ганчо се запиля из двора, а Митю се ухили лошо. Беше време да изпълни злия си план.
* * *

(съвместен проект на Фараона и Лий. Чакайте филм)