автор: iony_ada

(Акростих)

Т ръгвам си.
Р азгръщаш ме навярно за последен път.
И згубвам се.
Н астигаш ме в безликата тъма.
А стрална съм.
Д ълбаеш в мен със финото длето.
Е легично е.
С ъздаваш ме от шепа спомени.
Е пизодична бях.
Т акава ли желаеш да остана?

Д остигам те.
Н о нямам дом при теб.
И мам те само в тринадесет стиха.