автор: zinka

Ако ще ми бъдеш тишина,
ще ти бъда ласка в тишината.
И сълзица в шепичка – една,
твоя ще съм – в радост щурнал вятър.

Бряг си ми – и яростна река.
Онемявам. Гледам те. И слушам
как топи се в твоята ръка
облаче, в което ще се сгуша.

И не искам други светове.
Този свят и мълчалив ми стига –
с коренче под тежки снегове,
с глас на отлетяла чучулига.

Твоето сърце е тъжен храм
и минорна лира в него стене,
но макар и бавно, никне там
малка катедрала и за мене.