автор: REWOLT

Има ги всякакви. На едни са им като на малки слончета хоботите, гледаш и се чудиш:
"Тоя ще ме такова, или ще ме беси с тоя маркуч"
Но не се плаша. Щото я го вдигне, я не. А ако го вдигне, слагам каска, че главата ми се подби от блъскане по таблата на кревата. И люпя семки. Той ръмжи, даже и не знам защо, мисли си, че ми е кеф, а аз семките:" Хрус-хрус". Катo ме олигави цялата, значи свършена работа. И току готов да захърка, ама не!
"За хотел се плаща отделно"
И се омита като пребито куче по стълбите, щото с оная му работа му е изтекъл и куражът да гледа хората в очите. Гузен е никакавецът. Ама ще се тикне в някое кьоше, сафирясва го сянката и като плъх ще изпълзи от там. Засукал мустак, вчесан, приличен, а в опасаните му панталони ще вони цял ден на козе сирене, че не се е умил, какаванинът. Погледни го вечерта в кръчмата. Пие мастика и се хвали като евреин пред банка:
- Като я хванах оная, ама тя една хубавица, бяла, кожата и като на оскубана патка трътката мека, с еййй такива гърди, кат я запретнах направо на масата, че като се почна една...Оох, бабачкооо...
И ще се пулят селяните, ще се хилят глупаво с дебелашките си смехове, ще се почесват похотливо, ще клатят глави и цъкат с езици: „Тц...Тц...Тц!,“ а в себе си ще знаят, че лъже вагабонтина, хвали се и си дига рейтинга да си изпроси още едно питие. И пак ще се хилят като малоумници, а като се замислиш, за жал са, всеки си знае дереджето, ама гледа назад да не остане, да е в кръга на смеещите се, един вид:
"Охоо, знаем ги и ние тези работи, не ни е сефте"
Това съм аз за тях. Бяла хубавица с ей такива гърди, а кожата ми като на ощавена патка. Майка си да беше пипнал, да види какво е кожа. Туй за тях си остава комплимент, ама мен ме боли. Щото си ми е нежна кожата, и дистрибутор на орифлейм съм била два месеца. Ама да не ставаме дребнави. Няма да правим филм, та го изкарахме голям въпрос. Представи си само, афиши, и заглавието:
" За кожата на една проститутка" Хехех.
На тоя, дето ме бил опъвал на масата, най ме е яд. Защо ли? Хаха, ама как няма кой да се качи и да види, че в тая стая само креват има и мивка. На масата хляб ядем, свято нещо е й не стои на курвата в инвентара.
Били сме го правили на масата!?
Половин час се пънка, като козар в глухо дере, така и не найда козата, ако ме разбираш правилно. Все причини си търсеше: леглото му тясно, аз съм накриво, от неумението си се срамеше,мене виновна изкара.
Айде-де! Я виж, това в окото ми, греда ли е или сламка? Няма, нали, няма нищо.
И параходчета не плуват. Де ме слага той мене? Тъй ако река, ще си му мине половината час, вземам си му парите и го гоня, хич не ми мига окото. Ей тъй ще си го наритам по стълбите надолу, с нищо по джобовете и със сух мерак. Пий де, какво си се оклюмала. Пий, няма място за отчаяние. Щом веднъж си се решила, такива са нещата. Що ма, Миче, какво ти беше като шивачка? Малко плащат, вярно, и машините много бръмчат, и това вярно, на двадесет и пет като станеш, ръцете ти все едно с чукове бити, разкривени и грозни. Това се ядва, животът е такъв, примиряваш се, ама ако и чорбаджията те задява, край на примирието! Ако е за единия секс, тук хората поне си плащат. А големецът хем иска да му работиш по дванадесет часа, хем и да те обарва че и обяздва. Е, не е познал мерзавецът му с мерзавец!
Всички жени ако трябва курви да станат! Ей тук, на международното шосе да се наредим, та до Дунав мост. Оттам пък през Гюргево, Букурещ, та чак в седалището им в Брюксел да влезем, пред циркаджийницата на европейския съюз байрак да забием. Да ги стреснем малко! Че е чудовищно това, дето става. И че всички знаят, ама си траят и са се свили кат на оня умирисник кожата, кога не може да го вдигне, и също тъй са се вмирисали на пръч в душиците, щото не е лесно когато истината те боде в очите, да стискаш езика си зад зъбите, за да не го загубиш. Кураж се иска, кураж и сърце, ама то тези, опипващите, са мишоци. Дупка им дай и да се скрият. Ей затова станах и аз уличница. Заради ей такива паразити като твоя началник. И като моя бивш дистрибутор...
Не плачи, мила! И на пътя е за хора. Аз на теб ще пробутвам ония, дето са им като на дамско червило. Хем да се не плашиш от начало, хем да си рисуваш с него. Като с детски боички, много е забавно. Хем ще си плащат като за слонски хобот...
Я чакай, ама и това не е честно. Те трябва по-малко да плащат, нали така? Или... не? Аз май се обърках, да ти кажа. Какво и слагат на тази водка? Пета ми е за деня, не си мисли, че съм пияна. Като морков съм свежа, но дай да решим това с ценоразписа. Значи, щом е по-голям, по-голяма амортизация ми прави. Следователно - ще брои повече на касата. За тия с дамската козметика, ще оставим нещата така. За сега. Защото виждаш, криза е все пак. Аз като пусна вечер телевизора, все за кризата слушам. И като се замисля с пуйчия си акъл, знаеш ли какво се сещам? Не знаеш. Ми да ти кажа. Тая криза богатите си я измислят и се крият зад думите си. Не че обедняват, не ги слушай, просто малко по-малко печелят. Затова и заплати намалят, и не плащат по два - три месеца. А инак опипват секретарки, шивачки, доячки...
Мамка им паразити, или да си плащат, или - долу ръцете!
Долу и двете!
Ей, сестро, добре, че те срещнах, та ми се изля душицата като пожарникарски кран в Дунав ми се изля. Олекна ми . А да пием по още едно, а? Аз черпя. Чакай ма, Миче, де скочи? Да не се изплаши? Ааа, отиваш да се оправиш с чорбаджията си. Ахаха! А така! Дай му да разбере! Да си плати всичко до стотинка за всичките пъти, и за всичките жени дето е опипвал, извратеняка, макар стотинките да не измиват срама и позора.
Вече говоря със себе си. Мичето замина. Отиде да му натрови живота на оня. И ще и плати, сигурна съм. Инак се строяваме от тук, по международното, та чак до Брюксел. Да ги видим тогава какаванците, какъв ще го дърлят. Щото то, на умряло куче нож всеки може да вади...
Уф, аз май се напих. Но обещаното си е обещано. Няма да излъжа. За Мичето са ония с дамските червила. Със селяците от цирка, аз ще се оправям.
 Барман, дай още една водка, че да не кажа на жена ти, какво правихме оня ден, когато ме извика да й закача завесите!