автор: alkaltchev

Сега ме няма там. Сега ме няма.
На стъпалата седнали са други.
Как ми се щеше за секунда само
да съм и млад, и до досада влюбен.

Дали бе грях след толкова години,
на стъпалата пак да те почакам?...
Съвсем случайно може и да минеш,
нещата тук са толкова познати...

И толкова отчайващо-различни,
че вече ме е страх от мен самия.
Уж всичко правя само символично,
а тайно трепет, в дън-душата крия.

Приятно е да се самозалъгвам,
поне така за няколко минути.
Но всеки път, щом стана да си тръгвам
си спомням парадигмата на Нютон.

И някак си страхливо се изнизвам
като човек попаднал в чужда къща.
Не идвай, непослушнице! Не идвай!
...................................................
А Алма Матер е една и съща.