Благодаря!!!
Ако смениш, обаче, думичките "лято" с например "любимата жена" и "жега" с "вещи"а "роса" с "сълзи", и "есен" със "старост" а "слана" със "самота" - виж какво се получава и се губи смисъла от бурканите.
Тук се усмихвам тъжно!
Но това е поезията, боя се, че излизам от рамките на символизма и неволно подражавам на имажинистите от времето на Маяковски !
Тук вече се смея с глас на себе си !!!
Бъди здрав и отново благодаря, че забеляза завръщането ми във форума!
А любимата жена си тръгва - ей така!
препълнила си куфарите с вещи !
И утринната капчици сълза,
е само спомен
и едно
напомняне
за старост и слана.
А за бурканите си прав / най-малко е углавно престъпление да се пълнят буркани със ... сменено "лято"/. По-често излизай от рамките на символизма - добре го правиш и ти отива някакси :)
Хареса ми (допускам, че повторението `спомен, напомняне` е умишлено, защото ти не си падаш по издънки). Хареса ми заради "обърнатия" образ: обикновено росата е символ на свежест, а при теб има и второ значение - предвестник на вехненето ("напомняне за есен и слана").
Самотен съм и тъжен, а стихчето е без претенции, просто един импулс, написано на един дъх, може би завръщане към това, което съм!
Благодаря ти , забеляза заиграването с росата и сланата!
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14233
Онлайн са:
Анонимни: 1902
ХуЛитери: 0
Всичко: 1902
