Бях там. Докоснах тайните на камъка.
Родопските пътеки ме надбягваха.
Едно светилище горя във мен със пламъка
на хиляди молитвени камбани.
Потъвах в стъпки на тракйиско минало
полепнали в скалата като в пясък.
Небето беше тежко, като вино -
да се протегна и ще го одраскам.
А в ниското селцата се катереха
по стръмните ливади. До безкрая.
Бях там. Орфеевите струни пееха,
когато Господ подари ми къс от Рая.